16

Мили деца,

Едно старо желязо, една ковачница и няколко деца са достатъчни, за да се изработи един робот. Те са го направили по свой образ и подобие и той може да марширува и да ръкомаха. Но са забравили да го научат на най-важното и роботът тръгва по света и навсякъде оставя разрушения по пътя си. В своите приключения Желязното момче се изправя срещу страховити плашила, свирепи и жестоки роботи, ветрове и вихрушки и всемогъщата хилядозъба Ръжда, които го научават какво гъделичка коляното му и какъв е вкусът на сълзата. И както в приказките, накрая се случва магия, която превръща стоманената пружина в истинско сърце, което нашепва: “Тук съм, тук съм!”

Уважаеми възрастни,

Нашето представление не е само пиеса за деца. В него има нещо и за вас. Нещо, което сте забравили или загубили, когато сте станали железни човеци. Това не е никаква приказка, а самата истина, която ще ви припомни какво е да тичаш срещу вятъра, да караш колело, да риташ топка, ще ви припомни за първата сълза, за гъдела, за белега от кураж и най-вече колко е важно да имаш перо.

Заповядайте в театъра, защото там можем да си припомним, че сме истински човеци.

Автор: Йордан Радичков

Композитор: Христо Намлиев