+359 34 44 35 33
ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР "КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ" ПАЗАРДЖИК
info@theatrepazardzhik.com

Blog

Lattest News Aroud Business

"ДОН КИХОТ"

"ДОН КИХОТ"

от МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС
Творчески екип:
сценична адаптация и постановка МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА
сценография и костюми ИВАЙЛО НИКОЛОВ
музика ХРИСТО НАМЛИЕВ
Участват:
Иван Бърнев (дон Кихот), Александър Тонев (Санчо Панса), Гроздан Даскалов (Тереса Панса, ханджия, херцог, Алдудо), Георги Керменски (мулетар, дявол, бакалавър, хубостник, Басилио, Монтесинос), Иля Пепеланов (жандарм, дявол, старец, Дурандарте), Михаил Рядков (жандарм, Андрес, Мерлин, Камачо, старец), ЕЛЕНА ДЕЧЕВА (МАРИТОРНЕС, СЕЛЯНКА, ДОНЯ РОДРИГЕС, МАРСЕЛА, ШИВАЧ), Мартина Пенева (селянка, Микомикона, Китерия, Белерма), Елена Замяркова (селянка, Дулсинея, Алтисидора, селянин), Нели Сиракова (ханджийка, икономка, херцогиня, изнасилена)
Анотация:
EТО ГО ЧОВЕКА
Преди повече от четири века в едно испанско село бедният идалго Алонсо Кехана Добрия решава да излезе от корубата на сивия си животец и под името Дон Кихот заедно със своя оръженосец Санчо Панса прекрачва като последния на света рицар в големите странстващи сюжети за Злото и Доброто, Любовта и Смъртта, Страданието и Възмездието, Вечното и Временното.
Удивително е как „лудият“ Рицар на печалния образ провижда тези единствено достойни да им се посвети истории през унилите фактури на повседневния живот, обявени от здравия разум за действителни.
Четеш хилядолистната книга на Сервантес, питаш се откъде провинциалният идалго знае всичко това, което изрича, вярва, вижда и извиква за живот и разбираш, че цялото Слово е в него, цялата опожарена александрийска библиотека, всички притчи, митове, приказки, фаблиа, алхимични рецепти и поеми, цялата памет за духовно. И се проникваш от неговата вяра без доказателства, и се изостря погледът ти да виждаш отвъд видимото, и потегляш заедно с рицаря „след провидението“ в безкрайната мистерия на Живота и Смъртта през голготата на присмеха и пустините на скудоумието. И ти лично извървяваш пътя от „ето го лудия“ до „ето го човека“.
Не ние събуждаме за живот големите текстове – те нас събуждат за друг живот.
Маргарита Младенова  

 

 


Галерия


 

"БАЩА МИ СЕ КАЗВА МАРИЯ"

"БАЩА МИ СЕ КАЗВА МАРИЯ"

"БАЩА МИ СЕ КАЗВА МАРИЯ"

  От създателите на "Жена ми се казва Борис" и "Когато

  котката   я няма"

 

  Автор: Иван Ангелов

  Режисьор: Асен Блатечки

 

 Препоръчителен родителски контрол 16+

 

 Продукция на  ДКТ „К. Величков“, Пазарджик   

 Разпространява: Театър Мелпомена

 Музика: Христо Намлиев

 Сценография: Анелия Райкова

 Костюми: Лиляна Гергишанова

 Актьори:Станимир Гъмов , Румен Угрински , Стефан Рядков , Петьо Петков - Шайбата , Жанина Стоилова и Невена Бозукова

 

 

 Срамно ли е да бъдем различни?

 И има ли по-добра политика от любовта?

 Гледайте „Баща ми се казва Мария“ –

 една шеметна комедия, която доказва,

 че омразата те научава да мразиш,

 а любовта те научава на любов.

 

 Времетраене : 1:45

 

 


Галерия


 

Aлбена

Aлбена

"Албена"

от Йордан Йовков

Режисьор: Григор Антонов

Сценография и костюми: Михаела Добрева

Музика: Христо Намлиев

Участват: Стиляна Маркова, Георги Керменски, Марио Гълъбов, Михаил Рядков, Иво Русев, Димитър Терзиев, Иля Пепеланов, Тодор Кайков, Гроздан Даскалов, Тодор Танчев, Людмила Даскалова, Мартина Пенева, Елена Замяркова, Елена Дечева, Антон Демирджиев, Любомир Филипов, Димитър Димитров

 

В съзнанието на българската публика тази пиеса отдавна е кристализирала в литературен мит. Една млада жена от добруджанско село става причина за цялостно преразглеждане на вековната етична матрица, по която живеят селяните. Присъствието на Албена непрестанно безпокои общността. Всички опити да въдворят тази извънредно красива жена в рамките на познатия порядък се оказват неуспешни. И именно това поражда трагедията, която се разразява в навечерието на Великден. Какво е различното в тази постановка, направена почти 100 години след написването на пиесата? Различното е в опита за оголване. В стремежа да се открие чистият театър, заложен в текста.


Галерия


 

Чайка

Чайка

ЧАЙКА от А. П. Чехов

Превод: Иван Добчев

Постановка: Иван Добчев

Сценография и костюми: Ирена Дойчева

Със специалното присъствие на Станислав Памукчиев

Музика: Асен Аврамов

В наше време летящата чайка също може да бъде възприета като символно изображение на думата „театър“, наред с античните маски на трагедията и комедията. Рисунка на птицата фигурира върху завесата на Московския художествен академичен театър, от който преди малко повече от век тръгнаха мощни творчески импулси към световните сцени. Докато пише пиесата си, Чехов я определя така: „Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири части, пейзаж (изглед от езеро), много разговори за литература, малко действие, пет пуда любов“. Някои от първоначалните намерения на автора претърпяват промени, но това, което определено остава, са „петте пуда любов“. В „Чайка“ всеки обича някого, само че този някой обича друг. След грандиозния провал на първата руска постановка и зашеметяващия успех на втората, работата по тази велика творба е всепризнато мерило за моженето на театралните режисьори. Иван Добчев е създал спектакъл, близък по звучене до парадоксалното изявление на един от големите съвременни драматурзи, че няма нищо по-комично от нещастието.

Участват: Койна Русева, Александър Тонев, Гроздан Даскалов, Галя Костадинова, Георги Керменски,  Йоанна Микова, Мартина Пенева, Тодор Кайков, Асен Блатечки, Чавдар Бозаджиев, Михаил Рядков, Георги Манчев (сътрудник)


Галерия


 

Съединението на двете Кореи

Съединението на двете Кореи

Тази способност на добрите драматурзи винаги удивлява: само с няколко банални фрази, с подръчни, ежедневни средства, те ни захвърлят в онази неизказаност и странна тъмнина, която трепти във всеки от нас. Жоел Помра е такъв автор,  с когото българската публика ще се срещне за първи път. Веднага идва неизбежният въпрос: Всъщност за какво е тази пиеса? За човешката самота? За ужаса от близостта и интимното? Или за раздялата като парадоксално средство за самозащита от този, когото обичаш? Ако на тези въпроси може да се отговори спокойно и точно, няма да има нужда 16 актьори от пазарджишката трупа изобщо да излизат на сцената. Все пак: текстът на Жоел Помра се заиграва с нашите предубеждения и неизтребими клишета в отношенията между мъжа и жената, проститутката и клиента, директора и секретарката, учителя и ученика, хомосексуалните двойки… И въпреки че това изглежда невероятно комично, в краищата на разтеглените ни в усмивка устни постоянно личат контурите на трагичното. „Съединението на двете Кореи“ не е абстрактна, нито абсурдна пиеса. Тя стряска със своята очевидност. Увлича с нехарактерната си композиция. И безпогрешно открива уязвимите ни места.

Автор: Жоел Помра

Превод от френски – Иван Георгиев
Режисьор – Гаро Ашикян
Сценография и костюми – Милена Пантелеева
Музикална картина – Гаро Ашикян

Участват: Нели Сиракова, Ралица Стоянова, Детелина Стойчева, Александър Синеморский, Стиляна Маркова, Тодор Кайков, Радост Кожухарова, Георги Керменски, Илияна Лазарова, Елена Замяркова, Ива Огнянова, Тодор Танчев, Стоян Алексиев, Калин Попов, Виктория Христова, Иля Пепеланов

 


Галерия


 

Принцесата и жабокът

Принцесата и жабокът

Принцесата и жабокът

Режисьор: Магдалена Митева

Участват: Захаринка Терзиева, Димитър Терзиев

Image