"Албена"

от Йордан Йовков

Режисьор: Григор Антонов

Сценография и костюми: Михаела Добрева

Музика: Христо Намлиев

Участват: Стиляна Маркова, Георги Керменски, Марио Гълъбов, Михаил Рядков, Иво Русев, Димитър Терзиев, Иля Пепеланов, Тодор Кайков, Гроздан Даскалов, Тодор Танчев, Людмила Даскалова, Мартина Пенева, Елена Замяркова, Елена Дечева, Антон Демирджиев, Любомир Филипов, Димитър Димитров

В съзнанието на българската публика тази пиеса отдавна е кристализирала в литературен мит. Една млада жена от добруджанско село става причина за цялостно преразглеждане на вековната етична матрица, по която живеят селяните. Присъствието на Албена непрестанно безпокои общността. Всички опити да въдворят тази извънредно красива жена в рамките на познатия порядък се оказват неуспешни. И именно това поражда трагедията, която се разразява в навечерието на Великден. Какво е различното в тази постановка, направена почти 100 години след написването на пиесата? Различното е в опита за оголване. В стремежа да се открие чистият театър, заложен в текста.

Галерия

ЧАЙКА от А. П. Чехов

Превод: Иван Добчев

Постановка: Иван Добчев

Сценография и костюми: Ирена Дойчева

Със специалното присъствие на Станислав Памукчиев

Музика: Асен Аврамов

В наше време летящата чайка също може да бъде възприета като символно изображение на думата „театър“, наред с античните маски на трагедията и комедията. Рисунка на птицата фигурира върху завесата на Московския художествен академичен театър, от който преди малко повече от век тръгнаха мощни творчески импулси към световните сцени. Докато пише пиесата си, Чехов я определя така: „Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири части, пейзаж (изглед от езеро), много разговори за литература, малко действие, пет пуда любов“. Някои от първоначалните намерения на автора претърпяват промени, но това, което определено остава, са „петте пуда любов“. В „Чайка“ всеки обича някого, само че този някой обича друг. След грандиозния провал на първата руска постановка и зашеметяващия успех на втората, работата по тази велика творба е всепризнато мерило за моженето на театралните режисьори. Иван Добчев е създал спектакъл, близък по звучене до парадоксалното изявление на един от големите съвременни драматурзи, че няма нищо по-комично от нещастието.

Участват: Койна Русева, Александър Тонев, Гроздан Даскалов, Галя Костадинова, Георги Керменски,  Йоанна Микова, Мартина Пенева, Тодор Кайков, Асен Блатечки, Чавдар Бозаджиев, Михаил Рядков, Георги Манчев (сътрудник)

Галерия

Тази способност на добрите драматурзи винаги удивлява: само с няколко банални фрази, с подръчни, ежедневни средства, те ни захвърлят в онази неизказаност и странна тъмнина, която трепти във всеки от нас. Жоел Помра е такъв автор,  с когото българската публика ще се срещне за първи път. Веднага идва неизбежният въпрос: Всъщност за какво е тази пиеса? За човешката самота? За ужаса от близостта и интимното? Или за раздялата като парадоксално средство за самозащита от този, когото обичаш? Ако на тези въпроси може да се отговори спокойно и точно, няма да има нужда 16 актьори от пазарджишката трупа изобщо да излизат на сцената. Все пак: текстът на Жоел Помра се заиграва с нашите предубеждения и неизтребими клишета в отношенията между мъжа и жената, проститутката и клиента, директора и секретарката, учителя и ученика, хомосексуалните двойки… И въпреки че това изглежда невероятно комично, в краищата на разтеглените ни в усмивка устни постоянно личат контурите на трагичното. „Съединението на двете Кореи“ не е абстрактна, нито абсурдна пиеса. Тя стряска със своята очевидност. Увлича с нехарактерната си композиция. И безпогрешно открива уязвимите ни места.

Автор: Жоел Помра

Превод от френски – Иван Георгиев
Режисьор – Гаро Ашикян
Сценография и костюми – Милена Пантелеева
Музикална картина – Гаро Ашикян

Участват: Нели Сиракова, Ралица Стоянова, Детелина Стойчева, Александър Синеморский, Стиляна Маркова, Тодор Кайков, Радост Кожухарова, Георги Керменски, Илияна Лазарова, Елена Замяркова, Ива Огнянова, Тодор Танчев, Стоян Алексиев, Калин Попов, Виктория Христова, Иля Пепеланов

Галерия

Принцесата и жабокът

Режисьор: Магдалена Митева

Участват: Захаринка Терзиева, Димитър Терзиев

КОСЕ БОСЕ от Рада Москова

Постановка: Злати Златев

От хитрия Лисан само опашката ще остане. А Косето ще разбере колко страшни са лисиците и какво общо имат с птиците. Ще научи Косето, че в Живота е така: има птици, но има и Лисици.

Рада Москова

Галерия

БЯЛА ПРИКАЗКА от Валери Петров

Постановка: Владислава Джамбазова

Сценография: Крум Крумов

Музика Владимир Джамбазов

Едно от изумителните неща в творбите на Валери Петров е благозвучната лекота с която се лее словото му, съчетана с толкова наситено с мъдрост съдържание. Истински пример за това е шедьовърът му “Бяла приказка”. Едно малко еленче, коте, лисиче, мече, сврака – най-обикновени персонажи от многобройните писания за деца, а същевременно характери, които създават напрегнато, забавно, истински сценично действие. Темата е приятелството. Онези толкова нужни, но и толкова крехки взаимоотношения между хората, чиито закони се усвояват или не се усвояват още в детството. Валери Петров не поучава. Той просто вкарва както героите, така и зрителите си в една игра, която носи удоволствие. Ако възрастен човек попадне в театралната зала, освен това, което радва децата, той може би ще си припомни още нещо: Че приятелството, както и други прекрасни неща в живота, понякога носи огорчения и болка, но винаги е добре да го има.