Великденско вино

ВЕЛИКДЕНСКО ВИНО ИЛИ ОБВИНЕНИЯ СРУЩУ СВЕЩЕНОДЯКОН ИГНАТИЙ ЛЕВСКИ И ЛОВЕШКИТЕ ТРУЖЕНИЦИ, ОТПРАВЕНИ ОТ КРЪСТЬО ТОТЕВ НИКИФОРОВ В ДОЛНОКРАЙСКАТА ЧЕРКВА “СВЕТА БОГОРОДИЦА” от КОНСТАНТИН ИЛИЕВ Постановка КОНСТАНТИН ИЛИЕВ Сценография ИВАН КАРЕВ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ ПОП КРЪСТЬО НИКИФОРОВ ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ ГЕЧО НЕМИЯТ ГРОЗДАН ДАСКАЛОВ ИКОНОГРАФИЯ АТАНАС ШЕКЕРОВ На Великден поп Кръстьо Никифоров е сам в празната църква “Света Богородица”.Приготвил е свято причастие, но дори немият клисар отказва да го приеме от ръката му. Защото то може би съдържа отрова. Убийство чрез отравяне е начинът, по който някои ловешки граждани са мислили да отмъстят на свещеника, обвинен, че е предал през 1872 година на турците Васил Левски. Пиесата “Великденско вино” е играна в течение на 10 години в Драматичния театър “София”, 10 години в Народния театър “Иван Вазов”, както и в почти всички български театри. Това в нея, което особено привлича публиката е необикновеният поглед върху взаимоотношенията Васил Левски – Поп Кръстьо. Оставяйки свещеника от своя гледна точка да разкаже кое как е станало, Константин Илиев оспорва наложената от Захари Стоянов версия за предателство, свързано със злоупотреба на комитетски пари. Вината на Поп Кръстьо, но и не само на него, има далеч по-сложен обхват. До трагичните измерения на истината се стига чрез едно наситено с драматични обрати действие.

Социални връзки