РЕВИЗОР

Драматично‐куклен театър „Константин Величков“ – Пазарджик, представя премиера на „Ревизор" от Н. В. Гогол | 18 януари 2023

В средата на месец януари 2023 г. пазарджишкият театър ще представи на голямата си сцена „Ревизор" от Гогол.

Сценична версия и постановка: Гаро Ашикян

Костюми: Елена Иванова

Сцена: Никола Маринов

Идея и консултант-сцена: Марин Маринов

В ролите: Димитър Баненкин, Захаринка Терзиева, Виктория Христова, Тодор Кайков, Димитър Терзиев, Тодор Танчев, Чавдар Бозаджиев, Георги Керменски, Гроздан Даскалов, Александър Тонев, Александър Пасков, Марио Гълъбов, Детелина Стойчева, Мира Янева, Елена Петрова, Боян Даскалов, Рашко Марков

ОТ ГОГОЛ:

Смехът е велико нещо. Човек се бои от смеха, той го въздържа от онова, от което не би го възпряла никаква друга сила.

 
ЗА ГОГОЛ:

Няма у нас автор по-страшен и по-кошмарен от Гогол. Няма писател, който така да  е
карал Русия да се смее.

Ревизия: „Проверка, преглед на работата на учреждение или на отделно лице с цел да се установи законосъобразността, правилността на действията им."

Никой не обича да бъде проверяван. Особено ако има защо. Още в заглавието на пиесата Гогол поставя пред нас фигура, водеща след себе си "възмездието". Очаква ни комедия, пропита от страх, подозрения, нелепа наглост, стрес и откровена глупост.

   Галерия

ДКТ – Пазарджик, 2022

Участват:

Дон Жуан – Мак Маринов

Жени – Дениза Павлова, Елена Дечева, Елена Замяркова, Стиляна Маркова, Радост Кожухарова, Илиана Лазарова-Аначкова, Ива Огнянова, Нели Сиракова, Ния Терзиева

Драматург Васил Балев

Художник на плаката Радослава Боор

Фотографи Иван Томов, Стефан Маринов

Асистент-режисьор Мариела Кашева

Звук Янко Кашев

Осветление Арсен Ашикян

Театърмайстор Петър Лютов | Завеждащ постановъчната част Николай Гечев

Шивашко ателие Димитрийка Ушева | Железарско ателие Георги Лесов

Дърводелско ателие Панчо Панчев | Гардероб Соня Иванова, Мая Боскова | Реквизит Ирина Попова

Сценични работници Георги Спасов, Людмил Илиев, Стойчо Димитров, Никола Радков, Атанас Владимиров, Борислав Стойнов

Йодьон фон Хорват: Автобиографични бележки

Родил съм се на 9 декември 1901, и по-точно във Фиуме – на Адриатическото крайбрежие. Когато натежах към шестнадесетия си килограм, напуснах Фиуме, пошлях се малко из Венеция, малко из Балканите. Преживях какво ли не – та между другото и убийството на Негово Величество краля на Сърбия Александър и половинката му. Когато пък пораснах до метър и двадесет, потеглих за Будапеща. Тук престоях до метър и двадесет и един. В гореспоменатия град станах ревностен посетител на многобройни детски площадки, където правех неприятно впечатление със занесения си и язвителен нрав. На височина метър петдесет и два у мен се пробуди Ерос, без да ми създава първоначално някакви особени главоболия – по това време любовта ми към политиката вече се бе зародила. Интересът ми към изкуствата и особено към художествената литература се прояви сравнително късно – когато станах кръгло един и седемдесет, ала от метър седемдесет и девет този интерес прерасна в потребност. Е, не чак толкова дълбока, но все пак. Когато избухна Първата световна, бях 167 см, а когато свърши – метър и осемдесет (през войната много бързо избуях на ръст). На височина 169 беше първото ми истинско сексуално изживяване. И днес, когато отдавна съм престанал да раста, си спомням с тиха тъга за онези натежали от сладостни предчувствия дни. Сега раста по-скоро на ширина, но не мога да ви съобщя нищо повече, понеже съм твърде пристрастен към себе си.

През войната забравих всичките си спомени от детството.

Като ученик смених четири пъти езика, на който се преподаваше. Почти всеки клас изкарвах в различен град. В резултат на което не овладях свястно нито един език. Едва на 14 години написах първото си немско изречение.

Поради факта, че бащите ни гинеха по бойните полета или пък клинчеха, се превръщаха в обезобразени инвалиди или пък въртяха търговия на черно, общественото мнение стигна до заключението, че от нас, дангалаците, ще излязат само престъпници. Пет пари не давахме, че пубертетът ни съвпада с войната – иначе всички трябваше да се изпобесим. Бяхме оскотели. Не изпитвахме ни съчувствие, ни страхопочитание. Нямахме вкус към музеите, ни към безсмъртието на душата – и когато възрастните рухнаха съкрушени, ние останахме невредими. В нас не се срина нищо, защото нямаше какво.

Аз съм типичен бивш австро-унгарски мелез с маджарска, хърватска, немска и чешка жилка. Името ми е маджарско, матерният език – немски.  Не притежавам родина и не страдам от това. Напротив. Аз се радвам на моята безотечественост, защото ме освобождава от излишна сантименталност. Естествено, че съществуват местности, градове и стаи, където се чувствам у дома си; че пазя спомените от детството и като всеки друг човек ги обичам. По старата Австро-Унгария няма да пролея ни една сълза – всичко гнило трябва да се срива. Ако и аз започна да гния, ще се самоунищожа; сигурен съм, че и за себе си не бих проронил сълза.

Галерия

„Мислопрестъпление. 1984“

по романа „1984“ на Джордж Оруел

Превод Лидия Божилова и Деница Димитрова

Режисьор Десислава Шпатова

Сценография и костюми Марина Райчинова

Хореограф Татяна Соколова

Фотограф и автор на плаката Иван Дончев

Участват: Мартина Пенева, Михаил Рядков, Тодор Кайков, Марио Гълъбов

„1984“ – един от най-големите романи на миналия век, е не само унищожителна критика срещу тоталитаризма, но и покъртителен разказ за съвременния човек, за който става все по-невъзможно да опази своята интимност в свръхагресивната ни обществена среда. Главният герой Уинстън търси спасение в любовта, която обаче винаги е била и най-надеждният метод за подчинение.

Желанието ми да живея като свободен човек, това е моето послание. Опитах се да не бъда манипулирана от утопии или контраутопии, докато работя. Постоянно звучеше в главата ми един виц, който не помня съвсем точно откъде знам (интервю с  Хайнер Мюлер, струва ми се.)

„Цялата история всъщност е една локва, в която някой стъпва върху другия, за да се издигне. По този повод има един хубав виц. Един комунист, тъй като е атеист, не го пускат да влезе в Рая. В Ада той вижда другаря Маркс, затънал до кръста в лайна. Зад него – Сталин, но на него лайната му стигат само до глезените. Човекът се чуди и пита другаря Сталин: „Как постигна това?“ На което Сталин му отговаря: „ Стъпил съм на раменете на другаря Троцки.“

Поуката е, че дихотомиите увеличават шансовете, колкото са повече дихотомиите, толкова повече са шансовете за измъкване от лайната.

Десислава Шпатова

Януари

ЙОРДАН РАДИЧКОВ

ПОСТАНОВКА КРУМ ФИЛИПОВ

СЦЕНОГРАФИЯ ВЕЛИЧКА ДЖАМБАЗОВА

МУЗИКА МИРА ИСКЪРОВА

     Преди няколко десетилетия с тази пиеса в Пазарджик големият разказвач стъпи истински на театралната сцена. След сложни перипетии (категорични резерви и опити за спиране на постановъчния процес от страна на тогавашния Комитет за култура) пазаджишката постановка на Крикор Азарян и Младен Младенов получи възторжено признание от специалистите в публиката. Като емблема за вдъхновен и резултатен творчески труд се помни покритата със сняг селска кръчмичка, в която тече изпълнено с изненади и хумор драматическо действие. Освен режисьорът и сценографът, отличени с високи награди на Петия национален преглед на българската драма и театър през 1974 година, незабравими впечатления в паметта на многобройните зрители оставиха Иван Григоров, Кирил Кавадарков, Пламен Дончев, Иво Русев, Стефан Германов, Адриана Палюшева, Анета Петровска и други изпълнители от пъстрия и темпераментен актьорски състав на театър "Константин Величков".

   Сега пиесата се поставя от утвърден представител на новото режисьорско поколение - Крум Филипов.

Участват артистите :ГРОЗДАН ДАСКАЛОВ, МИХАИЛ РЯДКОВ, ЧАВДАР БОЗАДЖИЕВ, МАРИО ГЪЛЪБОВ, ТОДОР ТАНЧЕВ, ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ, ГЕОРГИ КЕРМЕНСКИ, ЕЛЕНА ДЕЧЕВА

В РОЛЯТА НА АНГЕЛ ГОСТУВА ИЗВЕСТНИЯТ ТЕАТРАЛЕН И ФИЛМОВ АКТЬОР ЛЮБЕН ЧАТАЛОВ

Галерия

Дядовата ръкавчка

куклен спектакъл по приказката на Елин Пелин

"Тръгнал дядо от Златица изгубил ръкавица..."

Бабата, Дядото и горските животни ще оживеят на куклената сцена за да ни разкажат как една загубена ръкавица се превръща в уютен дом..

Всичко е възможно, когато сме добри и ци помагаме!

ДРАМАТИЗАЦИЯ И ПОСТАНОВКА - Мариета Ангелова-Марионета

СЦЕНОГРАФИЯ И КОСТЮМИ - Елена Иванова

КУКЛИ И МАСКИ - Недко Данев

МУЗИКА - Петър Цанков

СТИХОВЕ - Елена Димитрова

УЧАСТВАТ - Александър Братоев , Детелина Стойчева, Елина Чанева , Захаринка Терзиева

Галерия

ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР “КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ”

ПАЗАРДЖИК

сезон 2021/2022

БЕРТОЛТ БРЕХТ

СВАТБАТА НА ДРЕБНИЯ БУРЖОА

превод КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

 постановка и музикална картина ГАРО АШИКЯН

сценография и костюми ЕЛЕНА ИВАНОВА

Тази пиеса е написана от Брехт, когато е бил на 20 години. В нея отрано проличава комедиографският талант на големия германски автор.

            Млада двойка е събрала на сватбено тържество близки хора. Гостите са поканени да разгледат и новообзаведеното жилище. За да излезе по-евтино на младото семейство,  младоженецът собственоръчно е направил мебелите. Спестяването, неотменно занимание  на хората от еснафските среди, независимо от националността им, е постигнато, само че докато сватбарите  разглеждат жилището, мебелите започват да се разпадат.

             Тук младият автор построява една драматична ситуация, която по-късно използва и в други пиеси: Гостите, на сватба или друго празненство, подиграват („вземат на мезе“) домакините. Резултатът може да бъде само един – СМЯХ.

Участват актьорите: ИВО РУСЕВ, ЙОАННА МИКОВА, ЕЛЕНА ЗАМЯРКОВА, еЛИНА ЧАНЕвА, Иля Пепеланов, ГЕОРГИ КЕРМЕНСки, ИВА ОГНЯНОВА, ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ, ВАСИЛ РЯХОВ.