+359 34 44 35 33
ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР "КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ" ПАЗАРДЖИК
info@theatrepazardzhik.com

Игрален афиш

"ВЪЛШЕБНОТО МАГАЗИНЧЕ"

"ВЪЛШЕБНОТО МАГАЗИНЧЕ"

ВЪЛШЕБНОТО МАГАЗИНЧЕ
по Доналд Бисет
Сценична композиция и режисура – Леонард Капон
Сценография и кукли - Христина Недева
След като представиха за децата приказката за патето Пат Пат, сега нашите актьори ще изиграят още една приказка от английския писател Доналд Бисет – този път за магазинчето на господин Хепинстал. Господинът е винаги много сърдит и недружелюбен. Но един ден при него влиза огромен слон, който иска да си купи шапка. Появява се животно, което от едната страна е котарак, от другата крокодил. И още много, много невероятни неща се случват, които преобразяват мрачния господин Хепинстал и той става весел, любезен и усмихнат.
Участват: Елина Чанева, Виктория Христова, Гроздан Даскалов, Иля Пепеланов, Стиляна Маркова.

 


Галерия


 

"ИСТОРИЯТА НА ХРАБРИЯ ОЛОВЕН ВОЙНИК"

"ИСТОРИЯТА НА ХРАБРИЯ ОЛОВЕН ВОЙНИК"

"Историята на храбрия оловен войник" е поетична приказка, вдъхновена от безсмъртното произведение на Х. К. Андерсен. Спектакълът разказва за необикновените премеждия по пътя към истинската любов.
Режисьор - Владислава Джамбазова
Сценография и кукли - Емелияна Андонова - Тотева
Музика - Владимир Джамбазов
Хореография - Росен Михайлов
Участват - Чавдар Бозаджиев, Ралица Стоянова, Елина Чанева, Радост Кожухарова, Виктория Христова


Галерия


 

"ДОН КИХОТ"

"ДОН КИХОТ"

от МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС
Творчески екип:
сценична адаптация и постановка МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА
сценография и костюми ИВАЙЛО НИКОЛОВ
музика ХРИСТО НАМЛИЕВ
Участват:
Иван Бърнев (дон Кихот), Александър Тонев (Санчо Панса), Гроздан Даскалов (Тереса Панса, ханджия, херцог, Алдудо), Георги Керменски (мулетар, дявол, бакалавър, хубостник, Басилио, Монтесинос), Иля Пепеланов (жандарм, дявол, старец, Дурандарте), Михаил Рядков (жандарм, Андрес, Мерлин, Камачо, старец), ЕЛЕНА ДЕЧЕВА (МАРИТОРНЕС, СЕЛЯНКА, ДОНЯ РОДРИГЕС, МАРСЕЛА, ШИВАЧ), Мартина Пенева (селянка, Микомикона, Китерия, Белерма), Елена Замяркова (селянка, Дулсинея, Алтисидора, селянин), Нели Сиракова (ханджийка, икономка, херцогиня, изнасилена)
Анотация:
EТО ГО ЧОВЕКА
Преди повече от четири века в едно испанско село бедният идалго Алонсо Кехана Добрия решава да излезе от корубата на сивия си животец и под името Дон Кихот заедно със своя оръженосец Санчо Панса прекрачва като последния на света рицар в големите странстващи сюжети за Злото и Доброто, Любовта и Смъртта, Страданието и Възмездието, Вечното и Временното.
Удивително е как „лудият“ Рицар на печалния образ провижда тези единствено достойни да им се посвети истории през унилите фактури на повседневния живот, обявени от здравия разум за действителни.
Четеш хилядолистната книга на Сервантес, питаш се откъде провинциалният идалго знае всичко това, което изрича, вярва, вижда и извиква за живот и разбираш, че цялото Слово е в него, цялата опожарена александрийска библиотека, всички притчи, митове, приказки, фаблиа, алхимични рецепти и поеми, цялата памет за духовно. И се проникваш от неговата вяра без доказателства, и се изостря погледът ти да виждаш отвъд видимото, и потегляш заедно с рицаря „след провидението“ в безкрайната мистерия на Живота и Смъртта през голготата на присмеха и пустините на скудоумието. И ти лично извървяваш пътя от „ето го лудия“ до „ето го човека“.
Не ние събуждаме за живот големите текстове – те нас събуждат за друг живот.
Маргарита Младенова  

 

 


Галерия


 

"БАЩА МИ СЕ КАЗВА МАРИЯ"

"БАЩА МИ СЕ КАЗВА МАРИЯ"

"БАЩА МИ СЕ КАЗВА МАРИЯ"

  От създателите на "Жена ми се казва Борис" и "Когато

  котката   я няма"

 

  Автор: Иван Ангелов

  Режисьор: Асен Блатечки

 

 Препоръчителен родителски контрол 16+

 

 Продукция на  ДКТ „К. Величков“, Пазарджик   

 Разпространява: Театър Мелпомена

 Музика: Христо Намлиев

 Сценография: Анелия Райкова

 Костюми: Лиляна Гергишанова

 Актьори:Станимир Гъмов , Румен Угрински , Стефан Рядков , Петьо Петков - Шайбата , Жанина Стоилова и Невена Бозукова

 

 

 Срамно ли е да бъдем различни?

 И има ли по-добра политика от любовта?

 Гледайте „Баща ми се казва Мария“ –

 една шеметна комедия, която доказва,

 че омразата те научава да мразиш,

 а любовта те научава на любов.

 

 Времетраене : 1:45

 

 


Галерия


 

Aлбена

Aлбена

"Албена"

от Йордан Йовков

Режисьор: Григор Антонов

Сценография и костюми: Михаела Добрева

Музика: Христо Намлиев

Участват: Стиляна Маркова, Георги Керменски, Марио Гълъбов, Михаил Рядков, Иво Русев, Димитър Терзиев, Иля Пепеланов, Тодор Кайков, Гроздан Даскалов, Тодор Танчев, Людмила Даскалова, Мартина Пенева, Елена Замяркова, Елена Дечева, Антон Демирджиев, Любомир Филипов, Димитър Димитров

 

В съзнанието на българската публика тази пиеса отдавна е кристализирала в литературен мит. Една млада жена от добруджанско село става причина за цялостно преразглеждане на вековната етична матрица, по която живеят селяните. Присъствието на Албена непрестанно безпокои общността. Всички опити да въдворят тази извънредно красива жена в рамките на познатия порядък се оказват неуспешни. И именно това поражда трагедията, която се разразява в навечерието на Великден. Какво е различното в тази постановка, направена почти 100 години след написването на пиесата? Различното е в опита за оголване. В стремежа да се открие чистият театър, заложен в текста.


Галерия


 

ЖЕНИТБА

ЖЕНИТБА

ЖЕНИТБА
Комедия от Н. В. ГОГОЛ

Режисьор: Лилия Абаджиева
Сценография и костюми: Васил Абаджиев
Продукция на: ДКТ " Константин Величков"- Пазарджик

Участват: Любо Нейков, Снежана Макавеева, Албена Павлова,
Моню Монев, Румен Угрински, Станимир Гъмов, Невена
Бозукова, Роберт Янакиев, Жанина Дончева, Васил Витанов

“ “Женитба” е създадена през 1842 година и определена от Гогол като “съвсем невероятно събитие в две действия”. Въпреки че е писана преди близо 200 години, ни дава да разберем, че възможността за изкушение се корени в самата човешка природа – такава, каквато е била винаги. И по-точно в нейната исконна двойственост, в посятата в нея сякаш вечна вражда между сетивността, тялото, интелекта, духа, между чувствата, емоциите, страстите и повелите на дълга, морала, съзнанието, разума.

Остроумието на Гогол и отношението му към несъзнаваното в “Женитба” за мен е естетическа сублимация на силата на изкушението като влечение, чувство, страст, в конфликт с моралния дълг, който спира да различава доброто от злото.

Човекът е загадка в света и може би най-великата загадка. Представата ми за театралното е свързана с изследването на живота на духа, с изследването на човека между реалното и въображаемото, между високото и низкото, между божественото и демоничното. Но представата ми за театралното е свързана с пристрастието ми към преувеличеното и ироничното. Гогол, според мен, като в някакво криво огледало ни дава да се видим, да се погледнем отстрани. Преувеличава до пароксизъм подвластността ни на вечните ни копнежи и желания. Именно като в някакво криво огледало ни показва как именно те – чувствата, емоциите, страстите, увличат човека във въртопа на живота; правят човека безсилен да се съпротивлява и го завличат към дъното или бездната, ако… Ако срещу тях не се изправи с достатъчно сила разумът, съзнанието за дълг, които единствени могат да опазят човека в границите на човешкото. В света на желанията невинни няма.”


Лилия Абаджиева

времетраене: 110 мин

 


Галерия


 

Image